Това, че няма да мълча е повече от сигурно, въпросът е какво да пиша... Когато съчинявам безобидни историйки, не постигам нищо, а когато разкривам вътрешна информация, ме заплашват и търсят начини да ми го върнат, вместо да ме освободят. Нямам вдъхновение за развлекателни постинги по обясними за всеки средностатистически индивид причини. Играта с обещания за някакво светло близко бъдеще продължава, макар от позицията на мизерното настояще това бъдеще да не изглежда нито светло, нито близко. Загърбих идеята да рекламирам туристически направления отново по причини, свързани със системната липса на творчески пориви, които успешно биват подтиснати от добре известния външен фактор. Реклами на продукти също няма да има, поради официално обявен фалит от моя страна. Оттук нататък разследването ще крета с идеята да обслужва политически интереси, а аз ще викам с пълно гърло, че искам да ме освободят, за да се заема постепенно с лечението и възстановяването си след многото интервенции.

Неколкократно съм споменавала, че финансовият тормоз (оставането ми без работа, издръжка за детето и всичко останало), е от основополагащо значение за разследващите органи, които много държат заподозрените да страдат. В моя случай материалният елемент има още една, не по-маловажна, роля – да предотврати търсенето на отговорност по съдебен ред за проблемите, които умишлено ми бяха причинени. Коментарът ми е, че даже да не ги осъдя, моралната присъда на обществото, което видя неподозирани до този момент детайли, ще тежи много повече от преценката на което и да е съдилище. Предотвратяването на официалното потвърждаване със сила на присъдено нещо, че между рецидивистите и разследващите органи няма съществена разлика, не заличава позора на подобни действия от страна на държавната власт.

Не желая да заспивам и да се будя с една единствена мисъл – как да се измъкна от експеримента

В разговор по мой адрес миналата пролет чух репликата „държим я на предсъединител”, когато ще рече, че положението е неизяснено до второ нареждане и ме крепят колкото да оцелея някак до края на цирка. Една година по-късно положението не се променило към добро – никой не мисли да ме освобождава, като вместо това се разработват сложни схеми, по-които аз да търпя тормоз по установената схема, организаторите да си получават надницата и бонусите, като при това не се получи някои по-сериозна издънка пред погледа на смаяната публика. Издънки до този момент има много и ще продължава да има, защото изпълнителите в него отдавна не се занимават с това, за което имат квалификация, а само имитират разследване, което служи за параван на неизброими машинации. Наред с това постоянно ми обясняват, че щели да ми окажат помощ за възстановяване след приключване на цирка, което звучи неправдоподобно и води със себе си въпроса за доверието: как мога да вярвам на хора, чиято единствена мисъл е как да удължат сроковете и по чиито сценарии бях превърната в руина.

На всичките ми призиви за приключване на какофонията беше подхвърлен лаконичен отговор, че показното разследване е твърде скъпо, за да си позволят да го завършат навреме или да ме заменят с друг участник, което също щяло да струва средства и усилия. По-лесно и по-евтино било да се занимават с мен, т.е. цената и личното удобство са с приоритет пред справедливостта, борбата с престъпността и репутацията на съдебната система и МВР. Моето мнение, че всичко опира до нежеланието за съвестно изпълнение на служебните задължения, отколкото до финансите, за които винаги ще се намери начин да бъдат усвоени.

Посланието ми е много просто: или ме убийте, или ме освободете.

Тази вечер си задавам въпросите много директно, защото нямам време и настроение за заобикалки. За България ще попитам: до кога ще се води политика на безграничната услужливост към външни сили и незаинтересованост към състоянието на гражданите? За Германия: защо продължавате да отговаряте, че изместването на проблема от територията на страната засяга в по-малка степен държавните интереси. Не мисля, че с моето излизане от държавата, името на Германия е престанало да се свързва с експерименталните мероприятия. По-скоро би могло да се каже, че има изместване на отговорността за бързо решаване на случая, при което на този етап се изисква ефективна намеса на външното министерство, към което смятам да се обърна с официално писмо. Към останалите главни действащи сили: защо си въобразявате, че наблюдателите не разбират кой основно бърка в кацата с меда?

Мъж си вървял по релсите, а отзад се приближил влак и му свирнал. Мъжът се обърнал, погледнал го и си продължил. Влакът го блъснал. След три седмици се прибрал от болницата вкъщи, седнал в кухнята, а жена му сложила на котлона чайник с вода. По едно време чайникът засвирил, жената влязла в кухнята и видяла мъжа си да удря с всичка сила чайника с тояга. Жената:
- Какво ти става?! Полудя ли?
- Трябва да се размазват, докато са още малки!!!

***

Мъж, който се прибирал късно към къщи, бил нападнат от хулигани, брутално пребит и ограбен. Останал да лежи на тротоара целият в кръв. На другата страна на улицата минал полицай. Погледнал лежащия и продължил. След малко минала група студенти, но отново никой не обърнал внимание на човека. Минали и други хора, но пак нищо. Накрая минал един психолог, видял лежащия човек, разгледал го и викнал:

- Господи, който е направил това, се нуждае от спешна помощ!

*** 

Съдят един за това, че е пребил тъща си. Съдията казва:
- Глобявам те $1007.
- Е, защо точно толкова? Защо не $1000 например?
- $1000 ти е глобата за побой, а $7 е местната такса развлечения.